-- Amber Jane Fray.

Amber Jane Fray

Преди 13 години
- Скарлет ! -гласът ми се разнесе из стаята.-Къде си ?
Обикалях къщата във търсенето на сестра си.Играехме на криеница.Нашата любима игра.Тъй като къщата беше доста голяма имаше милион места където можехме да се скрием.Сега беше мой ред да я търся.Влязох във стаята на нашите.Погледнах под леглото.Нямаше я там.По принцип не ни даваха да влизаме тук и въпреки това ..
-Амбър! -Гласът ми на майка ми ме стресна.-Какво правиш тук ? Колко пъти да ти казвам да не влизаш тук ?
-Извинявай майко .. -казах с наведена глава.Толкова мразех когато се случваше така.-Няма да се повтори.
-И миналия път каза така.. Бързо махай се от тук освен ако не искаш да си наказана.
Излязох на бързо,разревана.Затичах се към нашата стая.Свих се на топка на леглото.След малко вратата се отвори и влезе Скарлет.Дойде и ме прегърна.
-Спокойно,Амбър .. нищо не е станало.Аз само и единствено хлипах.Нямах сили да говоря.-Хайде успокой се.-каза ми тя и избърса сълзите ми.-Знаеш че винаги ще съм до теб.. каквото и да става нали ?
-Знам .. -казах тихо и прегърнах сестра си.

В гимназията:
-Амбър.. -Джейк,гаджето ми дойде при мен,докато с приятелките ми обядвах.-Трябва да поговорим.
Изражението му хич не ми хареса.
-Какво има .. да не се е случило нещо ?
-Аз .. ти ... ние трябва да скъсаме ..-каза той без да ме поглежда.
-Но защо.. какво ? -едвам сдържах сълзите си.Все така избягвай погледа ми се обърна към друго момиче във другия край на столовата.Скарлет..Посегна да си върви.
-Ще съжаляваш,Джейк, ако тръгнеш с нея.Обещават ти го ..
Погледите ни се срещнаха.Той поклати глава и си тръгна.Върнах се при момичетата.Вече не можех.. сълзите ми рукнаха едва след друга.
-Амбър ! Какво е станало ? Видях те да говориш с Джейк да не би ..
Вдигнах поглед.Спиралата ми се беше размазана.Цялата треперех а когато видях загриженото лице на Скарлет се изправих.
-Ах ти .. малка проклета кучко .. не ти ли стига всичко,което направи за да може родителите ни, да ме намразят ,а сега и да откраднеш гаджето ми ? От този момент нататък ти си нищо .. нищо !
Момичетата наоколо заклатиха неодобрително глава.
-Спокойно Амбър .. -започнаха да ме успокояват.

Преди време:
Промъкнах се тихо.Беше 4 сутринта.След поредната ми пиянска и развратна вечер трябваше да внимавам да не ме разкрият.Във цялата къща цареше мъртвешка тишина.Бях събула токчетата и ги носех в ръка.Вървях на пръсти и точно когато стигнах стълбите за да се кача в стаята ми лампата светна.
-Къде беше ? -гласът на сестра ми наруши тишината.
-От кога те интересува ? -отвърнах с презрение.
-Много добре знаеш че ме интересува,Амбър .. -каза тя.Мразех когато се правеше на толкова загрижена.-Компанията ти изобщо не ми харесва
-Не е твоя работа къде и с кого излизам .. а още по малко и какво правя с тях ! Ясна ли съм ? Така или иначе вече се превърнах във разочарование за майка ни и баща ни.
Тръгнах нагоре но гласът и ме спря.
-Ти много добре знаеш че те обичат,просто се опитват да те предпазят.
-Да ме предпазят .. от какво ? От живота ? Не виждаш ли .. те не правят нищо за мен.Единствено ми дават пари,за да ги прахосвам.. Никога няма да бъда като теб Скарлет .. Те никога няма да ме обичат както теб.
И без да чакам отговор се качих в стаята ми.Затворих вратата и се отправих към огледалото.Огледах се.Сресах кафявата ми коса,която падаше по рамената ми.Зад тежкия грим,който махнах се видяха две поразително сини очи.Избърсах червилото от подпухналите ми устни.Накрая .. просто махнах тесните дрехи.Имах фигурна на която милиони момичета завиждаха.. но аз никога не се бях харесвала .. само и единственото защото приличах толкова много на Скарлет ..