Преди един ден.

Габриел често се занимаваше с тези поръчки, засягащи утайката на обществото. Хора, които нямаше да липсват буквално на никой, но обикновено имаха наистина важна роля в живота на някой и най- често бяха опасност. Такава опасност представляваше и Карин някоя си. Не си направи труда да запомни фамилията й, предполагаше, че не е и достатъчно важна, щом не му казаха нищо, когато я нарече само по малко име пред поръчителите си. Запомни бегло външния й вид, но колко руси момичета можеха да минат по един и същи маршрут? Достатъчно, за да обърка.
Аспен се усмихна доволно, когато русокоската премина по край малката пряка, в която стоеше и пушеше своята цигара. Не можеше да хвърли половин цигара. Да! Просто щеше да си допуши. Така и направи. Наслади се на остатъка от своята никотинова доза без да се притеснява, че тя щеше да се загуби някъде далеч от него. Улицата беше достатъчно дълга, а Габриел достатъчно добър в това, което правеше, за да я изгуби толкова лесно. Хвърли догарящия фас в една от локвите и тихичко се измъкна по тротоара на улицата. Вятъра видимо се завъртя около него и донесе прекрасния й аромат. Хм. Парфюма беше по- скъп, отколкото се предполагаше, че ще носи човек с нейното потекло. Добре. Да кажем, че го е откраднала.
Последва аромата по улицата и сви там, където тя бе свила. Зърна я. Русата й коса бе оформена повече от добре. В друга ситуация, вероятно би се влюбил в този естествен цвят, но сега имаше да върши работа. Прихвана няколко нишки от съзнанието й и премахна всякакви зрителни следи от себе си. Сякаш наложи на ума й да не вижда именно неговия образ. Крачките му не бяха бързи и бяха единственото, което Амбър можеше да чуе, както и диханието му, приближило се толкова до нея, че се усещаше във врата й. Внезапно ръката му се озова на кръста й. Обърна я толкова внезапно, че можеше да й причини световъртеж.