Клуб Vegas

by **.кармен** Съб Мар 30, 2013 6:35 pm

Кармен Аксел. Така се наричаше жената, която заобиколи опашката, извита пред входа на клуба. Въпреки окаяното си положение, криещо се зад скъпата рокля, тъмния, вечерен грим и добре оформената прическа, не можеше да се загатне лесно, че пребиваваше в мизерен мотел в самия край на града и й отнемаше цели два часа да се добере до центъра на града, ако движението бе спокойно и старата й таратайка не закъса някъде. Прокара пръсти през краищата на вързаната си коса. Усмихна се лекичко на охраната. Всички знаеха за какво идваше. Не веднъж в заведението бе подаван сигнал от тъжни, ограбени клиенти, но Кармен се подвизаваше достатъчно из персонала и управителя, за да не бъде реално заподозряна.
Когато двете набити фигури се отдръпнаха, Кармен направи знак, че няма да премине. Нещо й подсказваше, че тази вече успеха щеше да я срещне отвън, а не вътре. Затова се шмугна в пряката след заведението и навлезе в сенките на, надвисващата над нея, сграда. На това място се почувства по- комфортно, отколкото би се чувствала в тълпата вътре, макар там да бе хиляди пъти по- защитена от евентуален провал.
Извади от чантичката си цигара. Не пушеше, защото имаше нуждата да го прави. Кармен бе страстен ценител на начина, по който гореше цигарата. Бавно и методично. Някак елегантно. Харесваше се с цигара. Не веднъж бе стояла пред огледалото, загледана в устните си, изпускащи между себе си сивкав дим на талази. Гледката й се струваше еротична. А вероятността да страда от нарцисизъм бе още по- голяма с всяка такава проява.
До слуха й достигна движение по улицата. Мирис на мъжки парфюм. Не можеше да определи дали бе скъп или не. Мускусен аромат примесен с него. Издиша дима над главата си и захвърли цигарата на страни. Направи няколко крачки към средата на улицата, където имаше тайното намерение да пресрещне някой, но когато се огледа- наляво и надясно- не откри това, което търсеше.

by **Macon Ravenwood** Съб Мар 30, 2013 8:38 pm

Пред лицето й се разкри висок мъж със светла кожа, руса начупена коса с бретон, лизнат на една страна и морско сини очи. Бе облечен по странен начин, сякаш умишлено искаше да изглежда, че смесва няколко стила на обличане. Очите на Кармен направиха бърза дължина надолу и нагоре, оглеждайки цялото му тяло. Черен впит панталон, бяла риза с триъгълно деколте, черно сако, спускащо се чак до бедрата и огромни кафяви ботуши. Дори като жена й беше трудно да определи дали беше облечен официално или не. Не че я интересуваше, тази вечер определено не й беше до досадници...
- Добър вечер, Кармен! - поздрави я тайнствения мъж, който също я огледа. За разлика от нея, той го направи доста видимо и сякаш огледа всеки детайл от тялото й. Чак сега Кармен успя да долови миризмата, която прикриваше парфюма му. Беше на вълк. Това я отблъсна и тя се помръдна няколко крачки назад. Психически се настрои за защита или нападение. Докато предприемеше каквито и да било действия, обаче, усмивката на русия мъж застина, той издаде странен гърлен звук, сякаш се дави, хвана се с две ръце за врата и краката му се подкосиха. Падна на колене, държейки врата си. Кармен вдигна погледа си към луната, с очакване да види пълнолуние. Не видя пълнолуние. Видя нещо много по-опасно...

by **Marcus Riley.** Съб Мар 30, 2013 8:50 pm

Мракът бе част от света на Ню Йорк в последните дни. Слънцето правеше бегли опити целодневно да си проправи дупчица между тъмния таван от облаци, които бяха покрили града. Безуспешно. Между високите небостъргачи бе още по-тъмно, дори през деня, заради височината им. Настроението на хората се скапваше с всеки изминал ден. Имаше си и причина.

Когато краката на русолявия мъж се сгънаха като поставки за маса и гърлото му започна да се свива, сякаш бе затиснато от менгеме, от тъмнината се показа красив мъжки образ, който се подаде точно на лунната светлина, така, че да огрее само част от строгото му лице. Висок, много едър и мускулест мъж, с руса коса, сини очи, заострено лице, черни очила, кръгла шапка, килната на едната страна и официални дрехи, покрити с дълго до коленете палто, вместо сако. Кармен загледа мъжа внимателно, не беше сигурна дали го е виждала преди. Напрегна способностите си, за да усети чувствата му. Откри, че дарбата ѝ не работи. Тъкмо когато странникът се приближи, русият мъж се свлече на земята като в безсъзнание. Сега, легнал като черга, бе единствената преграда между Кармен и мускулестия човек. Кармен изглеждаше леко уплашена.
- Здравей! Какво правиш тук сама толкова късно? - попита я тайнственият мъж с изкривена усмивка. Той забеляза, че жената гледаше втренчено в русия мъж - Ще се оправи, вцепенен е - допълни той, като чакаше отговора ѝ.

by **.кармен** Пон Апр 01, 2013 8:50 am

Кармен се стъписа, но това я накара да се задейства по- бързо от обикновеното. Тя се наведе към гърчещото се тяло и пребърка джобовете му в търсене на портфейла. Имаше нужда от тези пари и на ум си обеща, че когато се измъкне от тази ситуация, щеше да върне всичките му документи и дори да се опита да възстанови парите на Мейкън. О, това щеше да бъде трудна задача, но не и непосилна. Целуна го по челото и задържа малко по- дълго устните си там. Разпусна косата си, за да остане лицето й незабелязано за приближаващия. Но беше късно. Успя да направи едва две крачки в мрака на улицата преди да бъде спряна от поздрава.
Дъхът й секна. Аксел преглътна тежко и скри портфейла в чантичката си. Затварянето й бе по- трудно, затова се отказа от него и просто я притисна към гърдите си, докато се извръщаше с лице към Маркус. Ръцете й трепереха. Не бе попадала в затвора, но имаше огромна вероятност да сефтоса и това, ако той решеше да я издаде. В този момент залагаше изцяло на човешките прояви, надяваше се да се измъкне само с това. Много бавно и предпазливо, готова да нападне, ако се наложи, Кармен се извърна изцяло към Маркус.
– Аз... – нямаше правдоподобен отговор на този въпрос. Всъщност имаше и този отговор би задоволил напълно мъжкото любопитство, но не беше достатъчно приличен, за да бъде даден от жена. – Не знам – изтърси глупаво Аксел накрая и сведе смирено глава. – Предполагам, че нямам работа тук, а?

by **Marcus Riley.** Пон Апр 01, 2013 3:18 pm

- Нямаш работа, са пресилени думи - продължи да говори Марк, който все още гледаше със застинала усмивка и ръце, дълбоко закопани в предните джобове - не съм в Клинтън, за да ви преча да се развивате. Тук съм, за да се забавлявам - заключи, като извади ръцете от джобовете си и ги премести в задните. Лунните лъчи продължаваха да огряват само част от лицето му и да му придават зловещ вид След малко продължи да говори:
- Аз съм Марк, приятно ми е. О, и още нещо. Дарбите ти са активирани, беше защитна реакция... - добави с повишен глас пазителя, приближавайки се към Кармен. Подаде ѝ ръка за здрависване и търпеливо зачака да види каква ще бъде нейната реакция. Тя я прие.
- Кармен - отвърна жената с нежен женски глас. По лицето ѝ се прокрадна едва-доловима усмивка.
- Кармен... хубаво име - възкликна Марк, докато изтегляше обратно ръката си - да не стоим тук, Кармен, започвам да се отегчавам... намираме се до един от най-хубавите клубове в градчето. Аз черпя? - заключи настойчиво той, като извади изкривен секси поглед с повдигнати вежди и широка усмивка. Отдавна не бе попадал на същество, различно от човек и мисълта, че Кармен бе антихрист, а той беше пратен да я спре, изобщо не му минаваше през главата и не го възпираше да я мисли за красива и да иска да отидат на клуб заедно. С нетърпение очакваше отговора ѝ.

by Sponsored content

Клуб Vegas

Клуб Vegas

Re: Клуб Vegas

Re: Клуб Vegas

Re: Клуб Vegas

Re: Клуб Vegas

Re: Клуб Vegas

Re: Клуб Vegas