Gabriel

"Why don’t you like to be touched?”
“Because I’m fifty shades of fucked-up, baby.”
Той не свиреше. Той изживяваше музиката, вливаше се в нея като планински ручей; трепетите на птиците и лекотата на облаците. Намираше се и по някоя грешна нота из свиренето му, но тя беше толкова незначителна в сравнение с останалата симфония, че никой от слушащите го не се намръщваше и не показваше недоволство от случилото се по грешка. По същия път вървеше отново и отново, надграждаше обикновената мелодия, караше я да изглежда по- красива, отколкото всъщност беше и вплиташе в нея собствените си идеи. Правеше сложна плетка от идеи, която можеше да се спуска единствено по водопад от тъмни, дълги и женски коси. Но същата тази плетка в момента извираше от неговото пияно, минаваше през прозорците, между високите дървета и се завърташе шеметно избледняваща край самолетите. Предизвикваше възхищение у слушателите, неговата усмивка. Сякаш молеше за малко любов и от онази вълшебна муза, която прокарваше ток по кожата ти и ти даваше стимул за живот. Желаеше да страда и впускаше желанието си в музиката, омайваше сърцата им, но те неговото- не! Крещеше „обичай ме”, дереше не гърлото си, а струните в пияното, караше ги да издават хармонични звуци и да се измъчват за малко обич.
Но дойде ден, в който той тъмнокосия и тя светлооката се срещнаха в един обляната от утринна светлина улица. Тя пърхаше с очи невинно, след като се бе бутнала в него, а той я пронизваше безпощадно. Но секунда след секунда, ирисите му омекваха и се превръщаха в течно злато, поемаха по краткия, дълъг път на любовта. Първо се влюби и си помисли „Господи, никога не отнемай тази жена от мен, защото без нея, аз ще умра”, после започна да обича истински, стана толкова грижовен, че забрави за пияното си. Спря да свири и започна да я обича. Даваше и взимаше, повече и по- малко. Любеше я. С очи я любеше, симфония от цветове на чувствата! Целуваше я, но не с устни, а с думи, галеше я със словата си и проникваше в нея бавно, достигаше до душата й и я обладаваше.
До скоро, когато завесата от слепота падна и той видя истината. Беше женен за три пъти биеща го по тегло госпожа на 45 години, а не свиреше, защото тя бе продала пияното му. Слаба Богу, те още нямаха деца и можеше спокойно да си тръгне. Предпазливо стана от леглото и се изниза от малката им, консервена кутийка, която дебелата Марта наричаше техен дом. Хвана се за главата, когато се видя така млад в огледалото, когато успя да изтърка мръсотията от едно ъгълче. Хвана дръжката на входната врата, а тя остана горката в ръката и тръгна на бягство с него. Качиха се в таратайката що се наричаше лимузина, но приличаше повече на москвич.
Алекзандър безследно напусна страната с дръжката от вратата и двамата заживяха толкова щастливо, че не им беше нужна дебелата Марта.

Любими занимания: Да бяга от Марта
Мечта: Да се измъкне от Марта и да си откупи пианото.
Страхове: Да попадне пак при Марта и никога да не се измъкне